Екологични разпоредби и декларации

191 нации, почти всички суверенни държави и Европейският съюз ратифицираха Парижкото споразумение, с което се ангажираха да ограничат повишаването на глобалната температура значително под 2,0°C, като се полагат усилия то да бъде ограничено до 1,5°C над прединдустриалните нива ⁽¹⁶⁾. Тъй като сградите допринасят в голяма степен за глобалните емисии на CO₂, правителствата преминават от необвързващи рамкови законодателни актове или препоръки към обвързващи директиви, приети кодекси и наредби, с които намаляването на емисиите на CO₂ в сградите става задължително, а не доброволно.

Директивата на ЕС относно енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) въвежда минимални стандарти за енергийни характеристики, за да се постигне високоефективен, декарбонизиран сграден фонд до 2050 г. Европейските държави прилагат ДЕХС, като разработват и прилагат национални разпоредби. Така например Германия прилага ДЕХС посредством своя Закон за енергията в сградите (Gebäudeenergiegesetz – GEG), който включва различни мерки, включително изискване за инсталиране на системи за сградна автоматизация в нежилищни сгради с отоплителна и охладителна мощност над 290 kW [389 к.с.] ⁽¹⁷⁾. От 2030 г. този ограничен капацитет ще бъде намален на 70 kW. В някои американски градове, като Ню Йорк, строги енергийни норми, като например местен закон 97, предвиждат ограничения на емисиите, като санкциите започват от 2024 г. Например сграда с площ от 9 290 m², която предприема минимални действия за намаляване на емисиите, може да бъде глобена с до 1 милион щатски долара ⁽¹⁸⁾. Двойната въглеродна цел на Китай за достигане на максимални емисии до 2030 г. и неутралност до 2060 г. доведе до приемането на Общия кодекс за опазване на енергията в сградите и използване на възобновяеми енергийни източници от 2022 г. – първата задължителна нормативна уредба за емисиите в сградите в Китай ^{(19; 20)}. Индийският Кодекс за устойчиво строителство с цел пестене на енергия („Energy Conservation Sustainable Building Code“ – ECSBC) въведе стандарти за енергийни характеристики на търговските сгради, като няколко щата го направиха правно обвързващ ^{(21; 22)}. Често тези действия са подплатени и с финансови стимули за собствениците на сгради.

Въпреки това към 2024 г. само 88 държави са приели енергийни кодекси за сгради в поне един град. 55% от тези разпоредби не са променяни от 2015 г. насам, като е възможно да не отговарят на съвременните стандарти за висока ефективност ⁽²³⁾.

С нарастващия натиск за постигане на целите за декарбонизация се очаква все повече държави да преминат от необвързващи рамкови законодателни актове или препоръки към обвързващи разпоредби за намаляване на емисиите на CO₂. Макар че множество нормативни актове са насочени към намаляване на оперативните емисии, въплътените въглеродни емисии също са все по-често обект на законодателен контрол, което поражда необходимостта от документиране на въплътените емисии на продуктите. За тази цел могат да послужат Екологичните декларации на продуктите (ЕДП). ЕДП са стандартизирани, независимо проверени документи, които предоставят прозрачни, количествено измерими данни за въздействието на даден продукт върху околната среда през целия му жизнен цикъл, включително, но не само, за въглеродните емисии.

В началото на 2024 г. в световен мащаб ще съществуват над 120 000 ЕДП ⁽²⁴⁾ за строителни продукти, като те ще бъдат широко разпространени в Европа, Северна и Южна Америка, Азия, Латинска Америка и Близкия изток ⁽²²⁾. Въпреки че понастоящем ЕДП са предимно доброволни, производителите ги използват, за да демонстрират въглеродна прозрачност, да подкрепят твърденията си за екосъобразност и да представят продуктите си като устойчиви. Освен това много сертификати за зелени сгради, като LEED, BREEAM, DGNB и Living Building Challenge, присъждат кредити за използване на материали в обхвата на ЕДП ⁽²⁵⁾. Тези сертификати добавят значителна стойност, като в някои азиатски градове зелените сгради се ползват с надбавки за наем в размер до 28% ⁽²⁶⁾.

Въпреки това разпоредбите се затягат. Във Франция и Германия компаниите трябва да имат ЕДП за всеки строителен продукт с екологични претенции. Норвегия изисква поне десет продукта с ЕДП за големи обществени проекти, а Италия изисква минимален процент рециклирано съдържание в обществените сгради. По подобен начин Дания, Финландия и Швеция изискват оценка на въплътения въглерод в сградите, като ЕДП служат като доказателство за съответствие ⁽²²⁾.

От 2028 г. нататък Директивата относно енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) ще изисква всички големи сгради с площ над 1 000 m² в държавите-членки на ЕС да оценяват въплътения въглерод, като до 2030 г. това изискване ще бъде валидно за всички нови сгради. Очаква се тези предстоящи изисквания да увеличат значително търсенето на данни от ЕДП, като затвърдят ролята им в устойчивите строителни практики ^{(27; 28)}.