Изисквания за отчетност и прозрачност

Отчетност в устойчивостта означава да бъде оповестяван начина, по който дадена компания е внедрила екологичните, социалните и управленските фактори (ESG), и да се декларират действията, които тя предприема за подобряването на тези фактори. В световен мащаб в определянето на стандартите за отчетност на устойчивостта участват почти 20 организации, преследващи различни цели, включително организации с нестопанска цел, бизнес консорциуми и програми на ООН ⁽²⁹⁾.

Тази хетерогенност превръща хармонизирането на стандартите за отчитане в трудно предизвикателство. Например дружествата, които попадат в обхвата на Директивата на ЕС по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ), са задължени да докладват в съответствие с Европейските стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта (ЕСОУ), които се различават от най-широко използваните стандарти, издадени от Глобалната инициатива за отчитане (ГИО). Същевременно дружествата трябва да спазват и Регламента на ЕС за данъчната методология, който поставя акцент върху екологично устойчивите бизнес дейности, и Директивата относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (ДДГДУ), която поставя акцент върху правата на човека и дължимата грижа по отношение на околната среда ⁽³⁰⁾.

Въпреки че спазването на различните изисквания по отношение на ESG може да бъде сложно и скъпо, цялостното отчитане на ESG предлага ползи, които надхвърлят регулаторното съответствие. Повишената прозрачност на ESG често стимулира действия, като позволява на компаниите да идентифицират неефективността, да намалят разходите и да постигнат значителни финансови ползи. Проучване на McKinsey & Company установява, че ефективното изпълнение на ESG може да повлияе на оперативните печалби с до 60%, например чрез намалено потребление на енергия или по-малко потребление на вода ⁽³¹⁾.

Инвеститорите в САЩ и Европа също все повече отдават приоритет на факторите, свързани с ESG, като стратегия за намаляване на риска и волатилността на портфейла ⁽³²⁾. На екологичните показатели често се обръща значително внимание, особено на доброволните ангажименти към Инициативата за научно обосновани цели (Science Based Target initiative, SBTi), към която се присъединяват много водещи компании. Социалните фактори като качеството на въздуха в помещенията, топлинния комфорт, осветлението и нивото на шума обаче са също толкова важни. Тези елементи оказват пряко въздействие върху здравето и благосъстоянието на обитателите, като намаляват дългосрочните рискове, предотвратяват заболяванията и увеличават производителността. След като 86% от компаниите от S&P 500 вече доброволно оповестяват данни за ESG, прозрачността се е превърнала в стандартно очакване, което укрепва доверието на инвеститорите и клиентите ⁽³³⁾.

Надеждните и висококачествени данни са от основно значение за смисленото отчитане на ESG. Много сгради обаче се сблъскват с предизвикателства при получаването и интегрирането на тези данни. Критичните показатели често са разпокъсани в различни системи, предоставят се в несъвместими формати или се консолидират ръчно с помощта на прости електронни таблици, което пречи на ясното разбиране на операциите. За да преодолеят тези пречки, дружествата все по-често въвеждат централизирани платформи за отчитане и системи за наблюдение в реално време, като събират и управляват данни за всички портфейли с недвижими имоти за вземане на решения и публично отчитане.

Точното събиране на подробни данни дава възможност за по-добър поглед върху експлоатацията на сградите и оптимизиране на ресурсите. Например германската Наредба за разходите за отопление (Heizkostenverordnung) налага подробно измерване и разпределение на разходите за отопление и топла вода, като изисква от собствениците на имоти да монтират устройства за проследяване на индивидуалното потребление на енергия и да осигуряват прозрачност на месечното потребление. Тези разпоредби подчертават значението на данните за постигане на устойчивост и ефективност. По подобен начин наблюдението и отчетността са неразделна част от някои сертификати за зелени сгради, като например RESET, който задължава акредитираните монитори за IEQ да се свързват с облака RESET и да подават данни на всеки 30 минути ⁽³⁴⁾.