С повишаването на температурите сградите ще бъдат поставени пред повишен натиск да изпълняват основната си цел, а именно – да предпазват обитателите от екстремните условия на открито. Тази промяна ще се отрази върху оформлението на сградите и заобикалящата ги среда, ще повлияе на избора на материали за ограждащите елементи на сградата и ще доведе до ръст при внедряването на охлаждащи системи.

Около една четвърт от световните емисии на CO2 са в резултат на работата на сградите. За постигане на нетна нула до 2050 г. е необходима допълнителна декарбонизация на горивата за целите на сградите и редуциране на енергийния интензитет посредством оптимизиране на възможностите за генериране, възстановяване, съхраняване и консумация на термална енергия.

Почти 10% от емисиите на CO2 в световен мащаб се дължат на строителството, поддръжката, реновирането и разрушаването на сгради. Постигането на нулеви нетни емисии изисква намаляване не само на оперативните, но и на въплътените емисии чрез използване на по-малко нови материали, преминаване към материали на биологична основа и подобряване на конвенционалните строителни материали.

Правителствата преминават от доброволни ангажименти в рамките на Парижкото споразумение към обвързващи енергийни кодекси, насочени към емисиите на CO2 от сградите. Докато нормативните изисквания за намаляване на емисиите от експлоатацията на сградите ще се затягат в световен мащаб, регулациите ще се разширяват и по отношение на въплътения въглерод, за да се осигурят прозрачни данни за жизнения цикъл на строителните материали.

Комплексният подход към отчитането на устойчивостта поставя предизвикателства пред хармонизацията, но отчитането на аспектите на ESG повишава ефективността, намалява рисковете и отговаря на нарастващите очаквания на инвеститорите и клиентите. Надеждното обобщаване на подробни данни ще бъде от ключово значение за спазването на изискванията за отчетност и оптимизирането на ресурсите.

Строителният бранш е изправен пред значителен недостиг на квалифицирана работна ръка, който се засилва от пенсиониращата се работна сила - проблем, който се усеща още по-остро в сектора на ОВК. За да се справи с това, строителният сектор ще инвестира в своя имидж, ще задълбочи обучението на квалифицирани кадри и ще използва технологиите.

Сградите са гръбнакът на съвременния живот, като осигуряват стабилна среда за живот, работа и отдих. Въпреки това четири критични фактора – екстремни метеорологични явления, урбанизация, киберзаплахи и нововъзникващи строителни технологии – подчертават неотложната необходимост от повишаване на безопасността на сградите с цел по-добра защита на обитателите.

Хората прекарват почти 90 % от времето си в затворени помещения, като след пандемията все повече се повишава осведомеността за здравословните условия в помещенията – необходимост, която допълнително се засилва от замърсяването на въздуха и нарастващите очаквания на инвеститорите и обитателите. Това ще повлияе на проектирането на нови сгради и на модернизацията, така че да се даде приоритет на благосъстоянието на обитателите, като се обърне по-голямо внимание на топлинния комфорт, качеството на въздуха, акустичния комфорт и оптималното осветление.

Пандемията бързо промени ежедневието, като изпразни офисите и търговските центрове и превърна домовете в работни места. Това ще окаже трайно въздействие, като промени една дългогодишна парадигма, при която пространствата вече нямат фиксирана форма и функция, а са динамични, за да отговарят на променящите се изисквания.

Броят на устройствата, поддържащи интернет на нещата в сградите, бързо нараства, но няколко предизвикателства, като ограничена оперативна съвместимост и мащабируемост, липса на възможност за надграждане и претоварване с данни, все още пречат на разгръщането на пълния им потенциал. Базираните на IP комуникационни протоколи, моделите за семантични домейни и сигурните актуализации по мрежата ще помогнат да се преодолеят тези пречки и да се разкрият нови възможности за ползване.

Производителността на труда в строителството в световен мащаб изостава от другите отрасли поради разпокъсаното планиране, изпълнение и работа, ограничения обмен на данни и остарелите методи за проследяване на напредъка. Новаторски подходи като интегрирано изпълнение на проекти, усъвършенствано цифрово планиране и цифрово управление на работните процеси ще помогнат за рационализиране на изпълнението на проектите, като намалят скъпоструващата преработка и забавянето на проектите.

Световният пазар на системи за контрол на сградната автоматизация (BACS) се разраства бързо, но настоящите системи се борят с фрагментирани операции и неефективност. Сградната автоматизация от следващото поколение ще комбинира по-задълбочена интеграция с дигитализирани умни функции, по-плоски архитектури и функционалност на базата на ИИ за подобряване на енергийната ефективност, комфорта на обитателите и оперативната устойчивост.