Здравословни помещения

Хората в развитите страни прекарват почти 90% от времето си в затворени сгради ⁽⁵³⁾. С нарастването на степента на урбанизация населението на света, което прекарва повече време на закрито, ще се увеличи още повече. След пандемията осведомеността за хигиената и качеството на въздуха в помещенията (IAQ) нарасна, като проучване сред 1120 американски работещи показа широко разпространена загриженост за въздействието на лошото качество на въздуха в помещенията върху здравето ⁽⁵⁴⁾. Тази тенденция се ускорява допълнително от здравните приоритети след пандемията, замърсяването на въздуха в градовете и стратегиите за устойчиво развитие.

Пандемията и преминаването към хибридни модели на работа повишиха вниманието към хигиената и качеството на въздуха в офисите и жилищните помещения. Така например поддържането на подходящи нива на относителна влажност между 40 - 60% е от решаващо значение, тъй като сухите лигавици повишават риска от инфекция, а вирусите оцеляват по-дълго върху сухи повърхности. По аналогичен начин увеличената вентилация, намалената рециркулация на въздуха в помещенията и подобрената филтрация на въздуха могат да намалят отпуските по болест поради инфекциозни заболявания с 9 - 20% ⁽⁵⁵⁾.

С увеличаването на градското население се увеличават и концентрациите на замърсители на въздуха в градовете. Днес 99% от населението на света живее на места, където замърсяването на въздуха надхвърля препоръчителните стойности на СЗО ⁽⁵⁶⁾. През 2023 г. средната концентрация на прахови частици PM2,5 в Делхи надвишава с над 20 пъти препоръчителната стойност на СЗО ⁽⁵⁷⁾. Краткосрочното и дългосрочното излагане на замърсяване на въздуха изостря здравните проблеми, като води до нарастване на респираторните и сърдечносъдовите заболявания, разходите за здравеопазване и смъртността, като СЗО свързва замърсяването на въздуха с 6,7 милиона случая на преждевременна смърт годишно ⁽⁵⁶⁾.

Освен това инвеститорите и обитателите все по-често интегрират здравни показатели в своите стратегии за ESG. Това допринася за по-широки обществени ползи, но също така осигурява непосредствени предимства за инвеститорите и обитателите. Инвеститорите наблюдават до 7,7% увеличение на наемите за сертифицирани здравословни сгради ⁽⁵⁸⁾, а наемателите се възползват от 8% подобрение в работата на служителите поради по-доброто качество на въздуха в помещенията ⁽⁵⁹⁾.

С нарастването на търсенето на здравословни помещения в новите сгради все повече ще се дава приоритет на благосъстоянието на обитателите, а съществуващите структури ще бъдат модернизирани, за да отговарят на тези стандарти. Все по-голямо значение ще придобиват характеристики като топлинен комфорт, здравословно качество на въздуха в помещенията, акустичен комфорт и оптимално осветление. Висококачествените сензори за измерване и наблюдение на тези параметри ще станат повсеместни.

Топлинният комфорт е основна причина да имаме сгради. Той играе важна роля в начина, по който възприемаме пространствата, в които живеем и работим. Шест основни променливи допринасят за топлинния комфорт на обитателя: температура по сухия термометър, радиационна температура, относителна влажност, скорост на въздуха, скорост на метаболизма и облекло ⁽⁶⁰⁾. Първите четири променливи могат да се контролират от системите за ОВК, за да се осигури на обитателите здравословна и комфортна среда. Днес обаче в много сгради тези четири променливи все още не се контролират правилно.

Доброто качество на въздуха в помещенията допринася за здравето, благополучието и производителността. Влияние върху него оказват дишането на обитателите (CO₂, патогени), външните замърсители (прахови частици, вредни газове), емисиите в помещенията (летливи органични съединения) и емисиите от основите (радон). Ефективната вентилация и усъвършенстваната филтрация са от съществено значение, но много сгради все още разчитат на ръчно отваряне на прозорците, което е неефективно от гледна точка на качеството на въздуха и потреблението на енергия.

Акустичният комфорт е ключов фактор за създаване на продуктивна и удовлетворяваща среда, тъй като нежеланият вътрешен и външен шум може да наруши работата и почивката. Външният шум е свързан с рискове за здравето като хипертония, инсулт и диабет, като същевременно повишава раздразнителността ⁽⁶¹⁾. Вътрешният шум от електрониката, ОВК системите и обитателите може да намали концентрацията и производителността ⁽⁶¹⁾. За преодоляване на тези предизвикателства се използват стратегии като намаляване на външния шум, управление на вътрешните източници на звук и използване на звукопоглъщащи материали, които подобряват акустичния комфорт.

Оптималното осветление осигурява комфорт на очите и намалява проблеми като умора на очите, главоболие и загуба на производителност. Освен ползите за зрението, светлината оказва значително влияние върху физиологията, като регулира циркадния ритъм, който контролира бдителността, храносмилането и съня. Неправилното осветление може да наруши този ритъм, което води до нарушения на съня и по-висок риск от заболявания като затлъстяване, диабет и сърдечносъдови заболявания. За да се преодолее този проблем, в сградите все повече ще се използват циркадно осветление, контрол на заслепяването, автоматизирано засенчване, затъмняване и оптимизиране на дневната светлина ⁽⁶¹⁾.

Благосъстоянието на обитателите може да включва и други екологични фактори, като например пречистване на питейната вода, насърчаване на здравословни хранителни навици, насърчаване на физическата активност и подпомагане на психическото и емоционалното здраве при проектирането на сградите. Много от тези аспекти се разглеждат в съвременните сертификати за здравословни сгради, като например WELL.

В нормативната уредба все по-често се включват и изисквания за здравословна вътрешна среда. Така например, преработената Европейска директива относно енергийните характеристики на сградите (EPBD) задължава новите нежилищни сгради с нулеви емисии, както и тези, в които се извършват основни ремонти, при възможност да включват системи за измерване и контрол за наблюдение и регулиране на качеството на въздуха ⁽²⁸⁾.