Приспособяване към климата

През 2024 г. средната глобална температура за първи път ще надхвърли 1,5 °C над прединдустриалните нива, което ще бъде най-горещата година в историята и ще продължи тревожната тенденция, при която 24 от най-топлите години са настъпили след 2000 г. ⁽¹⁾. Очаква се този процес да се ускори, като до 2050 г. средната температура в света ще се повиши с 2°C или повече, ако се прилагат всички настоящи политики ⁽²⁾. Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) всяко повишаване на глобалната температура с 1°C се равнява на 25 % нарастване на глобалните охладителни градусодни (ОГД). ОГД са мярка за това в каква степен и за какъв период от време външните температури надхвърлят конкретна основна стойност – обичайно 18°C, – което е знак за значително по-голяма необходимост от охлаждане за в бъдеще.

До 2050 г. се очаква броят на градовете средни високи температури от 35°C или повече да бъде 1 000 – в сравнение с 354 града към днешна дата, – което ще постави 1,6 милиарда градски жители в риск от екстремна жега и представлява ръст от 800% ⁽³⁾. Така повишаващата се горещина ще доведе до смущения в екосистемите, ще обремени системите за здравеопазване и ще натовари сериозно световните икономики. Прогнозите са, че топлинният стрес ще намали работното време в световен мащаб с 2,2 % до 2030 г., което се равнява на загубата на 80 милиона работни места на пълно работно време ⁽⁴⁾. Към настоящия момент смъртните случаи в резултат на горещината се равняват на половин милион души годишно – цифра, която се очаква да продължи да расте в резултат на застаряващото население и стремглавата урбанизация ⁽⁵⁾. Така например градове като Делхи и Карачи са все по-често подложени на смъртоносни топлинни вълни, които отнемат хиляди животи и имат диспропорционално по-голямо отражение върху уязвимите членове на обществото, в т.ч. възрастните хора ⁽⁶⁾.

В нашия непрестанно сгорещяващ се свят сградите ще имат ключова роля за опазване на общественото здраве и за поддържане на производителността. Архитектурното оформление, изборът на материали за ограждащи елементи на сградите и внедряването на ефикасни системни за охлаждане ще придобият първостепенно значение.

За да се намали слънчевата топлина, в бъдещите проекти ще бъдат включени елементи като портици, решетки, тенти, жалузи и щори. Стратегическото ориентиране на сградите и растителните решения, като озеленените покриви и живите стени, ще подобрят изолацията и ще сведат до минимум поглъщането на енергия. Ландшафтните решения с широколистни дървета и градското озеленяване ще подобрят въздушните потоци, ще предоставят сезонна сянка и ще намалят температурата на околната среда с няколко градуса. Въпреки това намирането на баланс между естетическите качества и енергийната ефективност продължава да представлява предизвикателство. Визуалните съображения не трябва да продължават да вземат превес над практическите елементи, като елементите за предоставяне на сянка ⁽⁷⁾.

Материалите за ограждащите елементи на сградите също ще заемат все по-значителна роля. Материалите с висока топлинна маса, като камък и пръст, които обикновено се използват в традиционните сгради в Средиземноморието и Северна Африка, регулират по естествен начин температурата в помещенията и намаляват зависимостта от механично охлаждане ⁽⁷⁾. Иновативни материали като вакуумни изолационни панели, силициев аерогел и усъвършенствани покрития с отразяващи свойства разширяват границите на ефективността. Тези технологии позволяват изграждането на по-тънък изолационен слой, който е с до пет пъти по-ефективен от традиционните материали.

Въпреки вероятността за внедряване на тези пасивни мерки за охлаждане се очаква световен ръст в търсенето на активни системи за охлаждане с възможности за адаптиране в екстремни климатични условия, който ще бъде продиктуван както от развиващите се, така и от развитите икономики. В развиващите се икономики нарастващите доходи и подобреният достъп до електроенергия ще ускори внедряването на климатици. В развитите икономики, които в по-голямата си част се намират в региони с умерен климат, нарастващите температури и внедряването на термални помпи, които могат да охлаждат при работа в обърнат режим, ще доведат до повишено търсене на електроенергия. В следствие на това охлаждането се превръща в най-бързо растящия консуматор на енергия в сградите. Според МАЕ до 2050 г. се очаква търсенето на енергия за целите на охлаждане да скочи над три пъти в глобален мащаб, което ще се равнява на настоящата консумация на електрическа енергия от Китай и Индия взети заедно ⁽⁷⁾. Този скок в търсенето подчертава спешната нужда от умни стратегии за охлаждане, като нощно охлаждане на сградите и енергийно ефективни решения за охлаждане.